Родопите крият много тайни. Тази приказна, митична планина е истинско предизвикателство за съвременните български археолози и историци. Върху стръмните й склонове са накацали като птици селища на възраст над три хилядолетия. Едно от най-древните селища в Западните Родопи е село Гела. В него навсякъде има останки от палеолита. Селото е съществувало още в Орфеево време (XIII в. пр. н.е.). Множество исторически находки доказват, че в района около него е възникнал култът към Дионис, толкова много харесан от древните елини, че те го обикнали и превърнали в свой, а после от него покълнали семената на древногръцкия театър. Съвременните кукерски празници, които всяка година в началото на март се честват в Широка Лъка, са жив документ за автентичност и историческа препратка към началото на драматичното изкуство.

Най-старите хроникьори, историци и творци на перото от древна Гърция са оставили достатъчно исторически сведения, които потвърждават верността на гореказаното. Сред тях са Пизистрат, Есхил, Еврипид, Херодот, Страбон.

При разкопки край параклиса “Св. Илия” в Гела е открито масово погребение на над 20 траки – вероятно ритуално изпращане на виден вожд в отвъдното. Некрополът край селото е бил  използван повече от хилядолетие – чак до идването на римляните. В гробовете са намерени керамични съдове, накити, кехлибарени мъниста, явни доказателства за културните връзки на древното население на този край с далечни страни и народи. Много важна е находката на пръстен с плочка на делфин, който прави асоциация с известното светилище Делфи в Древна Гърция. Именно тази находка дава сериозни основания да се вярва, че митичният певец Орфей е родом от тези земи. Край Гела в близост до местността Ломът са отрити останки от древен римски път.

Следите на траките – някогашните обитатели на Родопите, тук са навсякъде. В град Смолян от години се провежда фестивалът Орфееви празници, в чието наименование се сливат ведно живият спомен за чудодееца, който омагьосвал с песента си, и фолклорната традиция на българина от Родопите.

Всяка педя земя тук носи спомена за Орфей. Култът на траките към него е бил толкова силен, че не е позволявал дълго време у тях да покълнат семената на християнството. Съпротивата им била толкова мощна, че за да ги спечели, християнският свят им предложил първата икона с лика на Орфей. Това бил явен опит да се слеят ведно езичеството и християнството.

И все пак християнството, макар и много трудно, било прието или по-скоро наложено на траките. И това станало три века преди покръстването на България.

В периода IV – VI в. село Гела станало значителен център. Този път на християнството. Край църквата “Света Троица”, недалеч от Илинденските поляни,  са запазени останките на цял манастриски комплекс. Тук са разкрити основите на три църкви от некрополи. При разкопки от 1905 г. са открити основите на църква, оцветена отвътре в син цвят, което е исторически документ за прехода от езичеството към християнството, остатък от култа на траките към слънцето. Със съществуването на манастира са свързани много легенди и предания, едно от които е, че тук е бил заточен патриарх Евтимий.

В близост до параклиса „Св. Илия” в Гела е имало манастир „Константин и Елена”. През 1540 г. турците са го опожарили. Там е и гробът на патриарх Евтимий. През 1936 г. при строежа на къщата на свещеника Симеон Гармашов е бил разкрит този гроб. В него са намерени златна корона и част от жезъл (около 50 см). Короната е била предадена на екзарх Стефан, а жезълът е имал на златната си дръжка две змии от слонова кост. Това показва, че гробът е принадлежал на висш църковен сановник.

Фактът, че тленните останки на човек от такава величина са положени тук, говори достатъчно за голямото значение на Гела в по-далечната ни история. Не е случайно, че наоколо има местност, наречена Владишката гора.

Защо се твърди, че патриарх Евтимий е починал тук? Самата история потвърждава това. След падането на Велико Търново той е бил заточен в Бачковския манастир. А от Бачковския манастир не е имало къде другаде да отиде. Най-крайната точка за него се е оказал манастирът в село Гела.

Интересно място в Гела е параклисът „Свети Илия”. В непосредствена близост до него е било село Бая. И до ден-днешен съществува каменна чешма, запазила се от него. До параклиса е открита каменна плоча с тракийско писмо, която беше разчетена от Никола Гигов през 2002 г. Никой не знае кога е построен параклисът. Най-възрастният човек – Иван Калайджиев – над 90 години, преди да почине е твърдял, че параклисът е съществувал и по времето на неговите родители, както и по времето на баба му и дядо му.

Параклисът е разположен на място, в което се пресичат магнитни полета, и човек като отиде там, изпитва облекчение. Преди няколко години учени от БАН правили замервания и установили, че на дълбочина 40 м има две подземни езера. В близост до параклиса има два естествени стадиона – естествени образувания, като кратери на вулкан.

Близо да параклиса се е намирала лятната резиденция на екзарх Стефан. В този район има 4 тракийски гробници, а по посока към махала Заевите - 7 тракийски гробници. Те са градени със зидария във формата на кръг. Пещернякът Райчев от Чепеларе е правил разкопки и е открил бронзови накити.

В гробниците са били извършвани групови погребения. Находките от тези места се съхраняват в музея в Чепеларе.

Старият път, чиито следи се виждат в този район, е тръгнал от стария Филипополис, и е вървял през Бяла Черква, Персенк, Тъмръш, Широка лъка и към Гърция. Този път е бил условие за заселване на племената по тези места.

Из целия район на Западните Родопи има множество ранни църкви и параклиси – свидетелство за мощното разпространение на християнството. Една от най-големите църкви въобще в Родопите се намира в известното село Смилян.

През 1083 г. братята грузинци Григорий и Абазий Бакуриани избрали Родопите като място за издигането на манастира “Успение Богородично”  край село Бачково, който се превърнал с течение на годините в най-големия християнски център на района.

Западните Родопи падат под турско робство цяло столетие по-късно в сравнение с останалите райони на страната. Затова е помогнал характерният релеф, голямата височина, на която има населени места, както и добрата охрана на пътищата. По тази причина тук е дошъл и патриарх Евтимий.

Населението на селата Гела и Пергамун било изклано в местността, наречена по тази причина Кокалица. Никой не се спасил. Костите на гелчани и пергамунци се белеели там 3 години. Едва след това тук се заселили българи от Беломорска Тракия.

Районът между хижа Ледницата, пещера Ледницата и село Мугла е имало голяма турска казарма. При една от битките тук бил убит султанският син. Съкрушеният му баща докарал 18 мулета, натоварени със злато, за да издигне Златната джамия в района на днешното село Гьоврен (близо до Триградски скали).

Родопите са запазили българския език в най-чистия му вид. Това е явно доказателство за силата на духа на местното население. Селата Стойките, Гела, Стикъл никога не са били потурчвани след голямото клане в Кокалица.

Ярък пример за силата на българския дух е името на село Чокманово. То идва от от турското “чок иман”, което означава хора със силна вяра. И очевидно именно тя е станала причина в този район на страната ни  поробителят да бъде най-свиреп. Мъката и жаждата за свобода в сянката на вековните смърчове и борове родили хайдутите – защитниците на род и чест, народните отмъстители. Легендарният Капитан Петко Войвода е дълбоко свързан с тези места. В Широка лъка той е организирал своите четници, с които е влизал в бой със Сенклеровите банди. Споменът за него и до днес е жив. Признателните жители на селото са поставили паметна плоча в негова чест на къщата, в която е живял прославеният родолюбец. А през 2001 г.  бе издигнат и паметник на Войводата.

Родопчаните участват и в събитията след Освобождението, във войните след него. Те дейно се включват в по-нататъшната ни история, защото винаги са били силни и непреклонни по дух.