Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят богатото растително разнообразие в Родопите. На територията на цялата планина са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове.

В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладават храстовата и ливадната растителност.

В продължение на векове по тези места са минали много хора и въпреки това местната природа е съхранила непокътнати от човека места. Затова районът прилича по-скоро на резерват с много рядко срещани животни и растения. Под сянката на вековните смърчови и букови гори може да забележите следите на кафявата мечка, да чуете стъпките на дива коза или сърна, да усетите бързото шмугване на уплашена лисица в храстите. А дълговечният жител на планината – вълкът, ще ви гледа отдалече.

Над 200 вида са птиците, които владеят небето над Западните Родопи. Между тях е особено рядката скалолазка. Говори се, че тази перната приятелка предпочита района около пещерата Дяволското гърло. Скалните лястовици и бързолетите пък имат предпочитание към живописните ждрела. Денят тук е озвучен от крясъците на керкенезите и соколите скитници. А през нощта на природната “музикална сцена” идва времето на бухала. В ранната утрин при по-добър късмет може да се насладите и на любовните трели на глухаря. Най-високо в небето, сякаш строг наблюдател и съдник, гордо пори въздуха с криле скалният орел – господарят на хищните птици.

Родопите са китна градина от редки цветя. Мурсалица и Триградските скали се славят като планинските ридове с най-голямо растително блогатство. Напролет зеленият килим на поляните се изпъстря с диви уханни цветя. Тук има видове, които растат единствено в тази част на света. Повечето от тях носят името на планината: Родоски крем (Lilium rhodopaeum), Родопска теменуга (Viola rhodopaea), Родопско лале (Tulipa rhodopae) и много други. Но най-забележителното в целия пъстър букет е уникалното цвете на Орфей  (Heberlea rhodopaensis). Хербалея родопензис е неповторим ендемит, остатък от ледниково време. Руски и български ботаници правили опити с него. Изскубвали го с корените и  го държали в хербарий две години и половина. А после го засаждали и то като по чудо се прихващало и развивало. Орфеевото цвете е единственото цвете в света, което изпада в анабиоза (мнима смърт). Може би именно то крие тайните на безсмъртието.

Още древните траки са познавали това истинско чудо на природата. Самият Орфей е известил на света за безценните му качества. По-късно римляните започнали да го изсичат върху монети и то се превърнало в емблема на Родопите и символ на безсмъртието на Орфей.

Западните Родопи са чудесно място за всички билкари и гъбари.

Тук рогът на изобилието щедро изсипва ароматни диви плодове – шипки, боровинки, къпини, малини, ягоди. Сред лековитите растения в този район се срещат мащерката, риганът, дивата мента.

Тук гъбарите могат да напълнят торбите си с манатарки, масловки, сърнели, пачи крак и много други ядливи гъби.

Съвети към билкарите

Преди да тръгнете рано сутрин да берете билки, трябва да си спомните някои важни неща, като това, че е забранено събирането на билки, които са включени в списъка на Закона за защита на природата. Растенията под специален режим на стопанисване и лечебните растения от защитените териториии и паркове също не бива да се докосват.

Не се придържайте към максимата “След мен и потоп” – берете билките, без да им отнемате възможността да се възобновят – оставяйте стръкове, семена и цели растения. Така следващия път, когато дойдете по тези места, пак ще можете да се насладите на удоволствието, наречено бране на билки. Подходящото време за него е сухото и слънчевото.

Отровните билки трябва да се берат отделно от неотровните.

 Билките в близост до пътища с натоварено движение не са за предпочитани, защото в тях се натрупват отровните газове от автомобилите.

Правилното сушене на билките се прави в сенчести и проветриви места.

Изсушените билки се опаковат в хартиени пликове или други съдове, които ги предпазват от овлажняване. Пакетите се надписват, за да не се сбърка една билка с друга.

Отгледайте Мурсалски чай

Ароматният лечебен дар от местната природа може да бъде култивиран без особени усилия. Трябва само напролет да посипете събраните семена равномерно върху избраната от вас почва. След това да ги притиснете леко с дъсчица и да ги покриете с почвен слой с дебелина от 1 см. Когато дойде време да берете реколтата – събирайте стръковете чак след като се обагрят в жълто - цвета на узрелия мурсалски чай.